Огъване на лазерно изрязани детайли

При огъването по линия плочата не се нагрява цялата, а само тясна ивица по линията на огъване. Нагревателна жица довежда тази зона до температурата на формоване, след което детайлът се сгъва в шаблон до желания ъгъл и се държи там, докато изстине. Останалата част от плочата остава студена, плоска и с точни размери.

За да се получи, материалът трябва да може две неща: да омеква при нагряване, без да изгаря, и да запазва новата форма при изстиване. Това могат само термопластите — и далеч не всичко, което се реже добре с лазер, спада към тях.

Радиус: поне двойната дебелина на материала

При огъването външната страна се разтяга, а вътрешната се свива. Колкото по-малък е радиусът, толкова по-голяма е разликата. Под двойната дебелина на материала в акрила възникват недопустими напрежения или гънки от смачкване по вътрешната страна; при акрил 3 mm най-малкият смислен вътрешен радиус е следователно 6 mm.

При прозрачен материал се добавя и оптиката: при всяко огъване неизбежно се появява видимо смущение и то е толкова по-ясно, колкото по-дебел е материалът и колкото по-малък е радиусът. Ако искаш да гледаш през огъването, избери радиуса колкото е възможно по-голям.

В моделера можеш да избереш и радиус 0 — острата сгъвка. Тя остава разрешена, защото за някои детайли е точно това, което трябва — но не е без напрежение: вътрешната страна се свива силно, а при прозрачен материал ръбът се вижда ясно.

Разстояние между две огъвания

Топлата зона е по-широка от самата линия: според указанието за обработка тя трябва да е поне три до пет пъти по-широка от дебелината на материала. Ако две линии на огъване са твърде близо една до друга, зоните им на нагряване се припокриват — второто огъване отново разтваря първото.

Моделерът проверява това: между две успоредни огъвания освен двете дъги на огъване трябва да остане мостче от поне трикратната дебелина на материала. Ако стане твърде тясно, той го съобщава, преди да поръчаш.

Същото важи за всичко останало в зоната на нагряване: отвори, прорези и гравюри непосредствено до линията на огъване също омекват и се изкривяват. Планирай ги с известно разстояние от линията.

Как да начертаеш огъване в моделера

1. Първо избери огъваем материал. При всички останали инструментът « Огъване » остава блокиран.
2. С « Огъване » изтегли права линия през детайла. Тя действа винаги от ръб до ръб — частични огъвания няма.
3. Вдясно задай ъгъл, вътрешен радиус и посока: планина (нагоре) или долина (надолу).
4. Провери резултата в 3D прегледа с « Покажи огънато ».
5. Ако по-късно смениш материала с неогъваем, моделерът предупреждава и предлага да премахне линиите на огъване.

Какво трябва да отчетеш при размерите

В зоната на огъване материалът става по-дълъг отвън и по-къс отвътре. Някъде между тях има слой, който запазва дължината си — неутралният слой. При акрила той е практически в средата, защото дебелината в зоната на нагряване остава почти същата. Затова дължините на рамената на един огънат детайл не са просто разстоянията до линията; 3D прегледът вече го изчислява така.

И още: огъва се на ръка в шаблон. Лазерното рязане е точно до десета от милиметъра, ъгълът на огъване е занаят. Затова пасванията, които трябва да седят точно, е по-добре да планираш по изрязаните ръбове, отколкото през огъване.

Линии на огъване могат да се зададат и в качен файл. Тогава ъгълът и радиусът се съдържат в цвета на контура на линията — как е изграден цветът, е описано в помощта за файлове заедно с калкулатора на цветове.